Ковчегът на завета - какво е всъщност?

Съдържание:

Ковчегът на завета - какво е всъщност?
Ковчегът на завета - какво е всъщност?
Anonim

Ковчегът на завета се откроява сред другите легендарни исторически артефакти по времето на изчезването си - приблизително през VII век пр.н.е. Обстоятелствата на тази загуба са скрити под прикритие на тайна, но те все още я търсят и дори може би намират. Съхранявайте само до време.

Когато евреите, водени от Мойсей, се скитаха в пустинята, ковчегът беше носен на раменете им от свещеници от племето на Левий. Как обаче е носен? Според легендата той „сам е носил онези, които са го носили“и като цяло не само нямал тегло, но и не заемал място (тоест било без значение). Наистина прекрасно описание, тъй като ставаше въпрос за много впечатляваща тема.

Свидетели свидетелстват

Съдейки по описанията, това беше кутия от акация, дълга около 110 сантиметра, широка и висока около 60 сантиметра. Масивният златен капак беше с дебелина поне един пръст и беше украсен с фигури на двама херувими. Ковчегът на завета се носи на два монтирани в него стълба, с дължина от 3,5 до 4,5 метра. През нощта светилището беше инсталирано в лагерния храм (скиния), а на сутринта, когато потеглиха, над него постоянно се носеше облак.

Но какво всъщност се пазеше в този храм?

Първо, плочите на Завета в първото им издание, счупени след като евреите организираха оргия с поклонението на Златния телец. Второ, скрижалите на Завета в обновената им версия. Трето, манна от небето, която Господ е облял евреите, за да не умрат от глад. Четвърто, персоналът на Аарон, който разцъфтя, когато представители на няколко еврейски семейства спореха кое „коляно“трябва да бъде пазителят на Ковчега.

Библейска биография

Пристигайки в района на Ханаан, простиращ се от река Йордан до Средиземно море, евреите го възприемат като обещаната земя на обещаната земя и започват да завладяват.

Процесът се простира през годините, през които Ковчегът се пази във временни столици - първо в Гилгал (срещу Йерихон), а след това във Ветил (съвременния Бет -Ел). Когато еврейското царство беше малко или много образувано, светилището беше поставено в Шило (Shiloh), където се намираше в продължение на 369 години. Понякога, започвайки някаква особено важна и опасна военна кампания, командирът взе със себе си Ковчега, разбира се, с всички официални церемонии.

По времето на първосвещеника Илия (Ели) започва упадъкът на държавата, който е свързан както с вътрешни раздори, така и с нашествието на филистимското племе, известно със своята войнственост.

В библейските традиции бедствията, които сполетяха „избрания народ“, също са свързани с нечестието на синовете на първосвещеника Хофни и Финехас, които са били пазители на Ковчега. Очевидно самият Илия беше недоволен от потомството си, тъй като подготвяше сирачето Самуил, който беше отгледан от него, за ролята на наследник. Младежът като че ли предвиждаше предстоящите неприятности и разказа за виденията си на учителя, който реагира с тъжни въздишки.

Тези пророчества се сбъднаха след битката при Афек, в която евреите бяха победени и синовете на първосвещеника загинаха. Илия, чувайки скръбната новина, падна от трона си и умря.

Филистимците отведоха пленения ковчег в храма на бог Дагон, в който светкавици започнаха да пламнат и се случват различни бедствия. От опасност Ковчегът беше върнат на евреите, като към него се прикачи доста злато.

Но по това време представителите на „избрания народ“вече бяха забравили как да се отнасят с уважение към светилището. Жителите на град Бейт Шемеш, където той беше на склад, го гледаха без уважение, в резултат на което градът беше опустошен от някаква епидемия, подобна по описания на бубонната чума.

За щастие пророк Самуил подреди нещата и за Ковчега беше организирано нормално светилище в къщата на Елеазар, което стана нови пазители за 20 години.

Цар Саул възстановява Израелското царство, а неговият наследник Давид превзема Ерусалим, който става новата столица. За светилището е построена постоянна скиния, след което те организират транспортирането на Ковчега от къщата на тогавашния пазител на Оза, който е живял в Кириат Джарим.

В земята на Йерусалим

В същото време те или забравиха, или не обърнаха внимание на традиционните правила за боравене с Ковчега, които предполагаха, че той трябва да се носи на раменете. Светилището беше вдигнато върху каруца, теглена от волове, която прескача твърде много върху неравност. Оза се опита да подкрепи светилището с ръка и умря на място. Странно жестоко наказание за добронамерен човек.

Ковчегът все пак е доставен в Йерусалим и при следващия цар Соломон е поставен в нов храм, който се счита за главния храм на царството Израел. Вътре в нея за светилището е подредена скиния с две петметрови позлатени фигури на херувими.

Времето на царуването на Соломон, считано за „златния век“, датира от 967-928 г. пр. Н. Е. След смъртта му единната държава се разделя на две еврейски царства - Израел и Юдея. Постепенно те отслабват в борбата с външните врагове, което отново е свързано с отклонение от Божиите завети.

Изглежда, че по -добри времена са се върнали при 16 -ти юдейски цар Йосия. Той доста успешно се бори с асирийците и египтяните, като почти успя да възстанови границите на царството по времето на Давид. По време на реконструкцията на Храма, организиран от него, бяха намерени някои изгубени преди това свитъци от Тора, чиито текстове периодично се четат на хората. Иосия пръв празнува Великден и след като подновява редица религиозни обреди, обявява сключването на нов съюз между Бог и Неговия „избран народ“, който сега стриктно ще спазва всички заповеди, дадени му преди това. Странно, но по някаква причина подобно благочестие също не работи и през 609 г. пр. Н. Е. Йосия е смъртно ранен от стрела в битката с египтяните при Мегидо.

Именно по време на неговото 30-годишно управление споменаването на Ковчега по някаква причина изчезна от еврейските традиции.

През 586 г. пр. Н. Е. Вавилонският цар Навуходоносор превзема Йерусалим, разрушава Храма и отвежда евреите във вавилонско робство. Но в списъка на трофеите, които е заловил, Ковчегът не се споменава. Ковчегът не се споменава в списъка с църковна посуда, която персийският цар Кир върнал на евреите след превземането на Вавилон (539 г. пр. Н. Е.).

Намирайки се в самия център на древния свят, евреите са прекарали повече от пет века относително спокойно, седейки над историческите вихри, които ги обзеха. И те възстановиха държавата си, която или се ползваше с автономия като част от големите империи, или се стреми към пълна независимост.

По пътя те възстановяват храма, в който обаче ковчегът вече не се пази. В същото време се възстановява предвидената за него скиния, пред която се изгаря тамян и се извършват всички традиционни ритуали.

През 70 г., по време на потушаването на еврейското въстание от римляните, Храмът отново е разрушен. Но Ковчегът не беше в него и няма смисъл да свързваме изчезването му с римляните.

И така, къде и кога светилището е изчезнало?

Знае ли Пазителят истината?

Най -обещаващата версия свързва загубата на Ковчега не с управлението на Йосия, а с неговия предшественик, цар Манасия, при който Юда е васал на асирийското царство.

Вероятно поради желание да се разбере с господаря си, Манасия издигна олтари на главното и свирепо асирийско божество Ваал, което, разбира се, бе взето с враждебност от ревнителите на древното благочестие. Според тази версия първосвещеникът и пазителите се страхували, че главният Йерусалимски храм ще бъде „препрофилиран“в светилището на Ваал. И тогава, за да избегнат оскверняването на Ковчега, те решиха да го транспортират на безопасно място.

Мястото е избрано много далеч - вече в Египет, откъдето пророк Мойсей веднъж е отвел евреите в Обещаната земя.

На един от нилските острови, известен като Ив или Елефантин (съвременен Гезирет-Асуан, недалеч от известния язовир Асуан, издигнат от съветските инженери), е построен Храм, където Ковчегът се пази в продължение на два века.

Фактът, че на острова наистина е имало еврейска общност, която е имала свой собствен „дом“за поклонение, се потвърждава от археологически и ръкописни източници. Но през 411 г. пр. Н. Е. Този еврейски храм е разрушен от египетски свещеници.

Светилището беше евакуирано до остров Тана-Киркос и поставено в обикновена палатка, която очевидно се смяташе за някакъв временен вариант. Но временните опции могат да съществуват дълго време - в този случай няколко века.

Не е напълно ясно какво точно е причинило пазителите на светилището да потеглят отново, но в крайна сметка Ковчегът пристигна в град Аксум на територията на съвременна Етиопия. Сформираното тук царство приема християнството като държавна религия през 333 г. - първото в Африка. Храмът, макар и не от Новия, а от Стария Завет, беше третиран тук с надлежно четене, поставяйки го в главната църква Света Мария Сионска.

Той е издигнат през 372 г. и днес е основният храм на етиопската православна църква. Официално именно тук се пази Ковчегът на завета - по -точно не в самия храм, а в параклиса, издигнат до него.

Изглежда, че въпросът къде се намира светилището е премахнат?

Не точно.

Специалните условия за съхранение на ковчега са изненадващи, чиято тежест е твърде голяма.

По -рано, изглежда, светилището е било изнасяно за големи църковни празници, но днес вече никой не помни това. Сега ковчегът се съхранява в дълбоко мазе, наречено хазна, и само копие от него се показва на обществеността. Нещо повече, дори патриархът на етиопската църква няма достъп до истинския Ковчег. Само един човек може да види оригинала - Пазителят, който няма право да напуска територията на храма и да говори за нещо с непознати. Ясно е, че този пост е за цял живот.

От една страна, логично такива мерки за сигурност могат да бъдат обяснени. За евреите, които са чувствителни към мощите си, стойността на Ковчега е несравнима, а ефективността на израелските специални служби е известна по целия свят. Те биха могли да организират кражбата на светилище от християнски храм в сравнително близка Етиопия.

От друга страна, отказът да се покаже реликвата предизвиква разговори, че ковчегът изобщо не е в етиопския храм. Но това не е просто религиозно светилище, а артефакт от световно културно значение. И тук възниква подозрението, че не че не искат да сложат край на разговорите, а просто не могат поради липсата на светилище. Всъщност, дори под формата на копие, той привлича десетки хиляди поклонници в Аксум, което осигурява финансови приходи и увеличава значението на града.

Страст на Храмовия хълм

Други версии предполагат търсенето на ковчега на територията на древна Юдея.

И така, според една от легендите, светилището е било скрито от пророк Йеремия, който знаел за предстоящото завземане на Ерусалим от Навуходоносор. И скри ковчега в пещера на планината Нево, известна още като планината Мойсей, защото именно оттук според Стария завет Бог показа на Мойсей Обещаната земя.

Според Книгата на Макавеите: „Пристигайки там, Йеремия намери жилище в една пещера и донесе там скинията, ковчега и тамянния олтар и блокира входа. Когато по -късно някои от придружаващите дойдоха да забележат входа, те не можаха да го намерят."

Трябва да кажа, че на върха на планината се намират руините на християнски храм и манастир от 4-6 век, които на теория биха могли да бъдат издигнати точно на мястото, където е бил съхраняван Ковчегът. Изглежда, че всичко, което е необходимо, е да се организират пълноценни археологически разкопки тук. Но проблемът се основава на противоречията на политическия и религиозния характер. Планината Небо се намира на територията на Мюсюлманското кралство Йордания и търсенето на толкова скъп за евреите артефакт може да доведе до експлозивни (вероятно дори буквални) последствия.

С подобен проблем се сблъскват привържениците на третата версия, според която Ковчегът е скрит в дълбините на Йерусалимския храмов хълм, по заповед на цар Йосия, който предвиждал трудни времена.

Джамията Ал -Акса обаче се намира на Храмовия хълм - третото най -важно светилище на исляма, пазител на който е кралят на Йордания. Самата територия на планината се контролира от палестински структури, а районът около нея се контролира от израелски. Веднъж израелски археолози се опитаха да копаят малко в подножието и ситуацията веднага се изостри …

Има обаче и друга версия, според която Ковчегът отдавна е намерен, но все още се крие от обществеността, до възстановяването на главния еврейски храм. Тъй като тя може да бъде възстановена в Йерусалим само след сериозен конфликт между израелците и арабите, неволно възниква мисълта - по -добре е да продължи да се пази някъде на тайно място. Този храм е болезнено опасен.

Препоръчано: